Мястото на събитието след немалко препятствия бе заковано - в района на градчето Касълтън (Castleton), долината Хоуп (Hope valley), Дарбишър. Доста труд положи Аня, докато намери място, където да има свободни места за палатки. Аз в България на къмпинг съм бил само веднъж, като петокласник - едно едноседмично ходене на палатка с родителите ми и приятелско семейство на язовир Батак. Та не знам как е у нас, за резилите. В Англия си има места за къмпинг, като всяко си има капацитет, и обикновено е нужна ранна резервация. Особено в нашия случай заради трите почивни дни. Определено имахме и късмет Аня да говори по телефона с дъщерята на собствениците на мястото за къмпинг. Детето взело, че казало, че имат места. След това Аня пак се свързала за доуточнения и се оказало, че всъщност нямат места. Но обяснила, че вече й е било казано, че места има... И така се уредихме с място във фермата Роутър (Rowter farm). :-) Доста от местата, предлагащи къмпинг, са ферми.
Аня беше успяла да уреди три палатки, понеже никой от нас нямаше своя. :-) Едната беше обещана от преподавател, който живее много близо до мястото, където отивахме. И се бяха разбрали да ги даде като идем там, и също да посрещне Абдул, понеже едно място не ни достигаше в колата.
В дните до заминаването в Нотингам времето започна да се разваля. Прогнозите за лошо време висяха със страшна сила. :-) Дори в петъка на заминаването в Нотингам заваля дъжд, докато обядвахме, и Стив (Гърция) злорадо-шеговито се засмя, посочвайки капките. :-) След това не спря да вали. Аз обаче бях възприел друга тактика за борба с лошите прогнози за времето и няколко дни сериозно убеждавах колегите, че ако си мислим, че няма да вали, то няма да вали. :-) Назначихме група по "грижа за времето" - аз и Мария. :-) Вече имахме опит от преди две седмици за едно барбекю, когато уж прогнозата беше за дъжд и всички щяха да се отказват, но след разговори за танци против дъжд :-) прогнозата се беше променила в последния момент и на другия ден беше доста топло и предимно слънчево. :-)
Тръгнахме след работа. Валеше сериозно. Помъкнахме едни раници, торби... Всичко това беше складирано в университета. :-) Бяхме интересна гледка. :-) Бяхме с колата на Рич, където бяха още и Аня, Мария и Еду. Абдул, горкичкият, беше тръгнал с автобус преди нас. Хайтам, Аймаро и Йоана щяха да дойдат на другия ден с колата на Хайтам. Забавихме се страшно много, докато напазаруваме с Аня, Мария и Еду в Sainsbury преди излизане от Нотингам. Дали да вземем от този или онзи хляб, каква бира да вземем, колко чушки ще стигнат за една шопска салата... :-) За тая салата купих специално и купа. :-) Все пак тръгнахме към Пийк дистрикт, след като Рич ни се накара, когато ни видя как се маем.
Аз бях в ролята на навигатор, тъй като никой от присъстващите не беше ходил там и не знаеше пътя, а аз обявих, че се справям добре с карти. Успяхме да се оправим с намирането на пътя, пътните им карти са много добри, означенията на пътищата също. Не е като в България, където загубването е почти сигурно. Освен това от време на време се включваше по телефона и този преподавател, вече доловимо ядосан, понеже наистина закъснявахме и му проваляхме някакви планове, и ни питаше къде сме и ни съветваше от къде трябва да минем. След Честърфийлд, малко преди да навлезем в Пийк дистрикт, дъждът спря. Най-после обнадеждение. Стигнахме във фермата малко преди здрач. Тя се намира на един хълм над Касълтън.
Беше си студено вече, Абдул вече беше чакал около 1-2 часа почти без никакви връхни дрехи. А все пак той е със судански корени... Преподавателят ни даде палатката, даде указания къде ще е най-добре да я разположим предвид очаквания силен вятър, даде да се разбере, че е ядосан, и си тръгна, понеже заради нас закъсняваше с много. Голям зор видяхме с опъването на палатките, особено на голямата. :-) Сигурно сме били интересна гледка. Даже един съсед предложи доброволно услугите си да ни помогне. :-) И някак си се справихме. В голямата палатка се настанихме аз, Рич, Еду и Абдул, в една от по-малките бяха Мария и Аня. Третата запазихме за Аймаро и Хайтам. Йоана също щеше да е в женската палатка.
Вечерта продължи с греене на консерви на газов котлон под светлината на фенерче от телефон в преддверието на голямата палатка. Отварянето на консервите ставаше с едно калпаво ножче, понеже бяха от тези без механизъм за отваряне, а никой не се беше сетил да вземе отварачка. Задушевна атмосфера откъдето и да го погледнеш... :-)
През нощта си настана порядъчен студ. Аз бях дал полара си на Мария, понеже тя видимо се нуждаеше от нещо по-засвета. :-) Но на мен с якенце и блуза ми беше приемливо. Ама хубаво, че Аня ми беше дала стария си спален чувал, иначе не се знае дали нямаше да ме намерят озъбен на сутринта. :-P Шегата настрана, беше доста хладно, но търпимо.
На другия ден станах пръв, нещо нечувано. :-) Може би от студ, може би воден от страха да не би да се събере голяма опашка за тоалетната и банята, които бяха само по един чифт (по едно от двете за мъжете и по едно за жените) за целия къмпинг. Даже купих и закуска за останалите от "лавката" до къщата на собствениците - домашно приготвени scones, което не знам как се превежда, но е нещо като малка питчица или кифличка. Вкусно си беше, вървеше с конфитюр.
След като всички минаха през въпросните две места (на колежките им отне над час), решихме да си направим една разходка до Касълтън, където щяхме да се срещнем с втората група ентусиасти.
Оказа се, че Пийк дистрикт наистина е доста красиво място. Разхвърляни из пейзажа са хълмове и долини между тях, високи чукари... И всичко това облечено в една тучна зеленина. Дървета почти липсват, само тук таме се вижда някоя малка горичка. Останалото са пасища за овце и крави. А овце с малки агънца видяхме доста по пътя към Касълтън, минаващ през един хълм и спускащ се надолу. Също имахме и близка среща с една крава, която след началното дружелюбие при опитите за погалване по врата от страна на Рич и Еду, изведнъж реши да ги постресне. :-) Поради липсата на гора вятърът горе по билото си беше наистина силничък.
За Касълтън няма кой знае какво да приказвам. Там се срещнахме с останалите трима, хапнахме сладолед и решихме да посетим две от забележителностите наоколо. А те са пет. Четири са пещери, има и едни останки от средновековен замък.
Първо се покатерихме до останките на замъка, понащракахме се, поизтегнахме се за малко на тревата покрай него, в непосредствена близост до пропаст откъм гърба на замъка (гледано спрямо Касълтън). Е, имаше си ограда, няма нужда да ви се изправят косите. :-) От горе могат да се видят в далечината хълмовете от другата страна на Касълтън и връх Мам Тор, който въпреки скромните си малко над 500 м.н.в., все пак хваща окото. Особено на фона на всичко останало в Англия. А самият замък е част от поредица обекти в Англия, които са обект на специални грижи, и е нещо като нашите 100 национални туристически обекта. На входа на пътя към замъка още долу в ниското имаше разпечатана прогноза за времето от БиБиСи, която пак не беше от най-благоприятните, но ние продължавахме да се надяваме, че няма да ни вали.
После решихме да се пуснем с лодка в една от пещерите, която всъщност е по-скоро канал, изкопан в миналото от разни миньори, ако съм разбрал правилно. Изкарахме късмет, понеже изпуснахме последния курс, но понеже имаше доста желаещи, решиха да направят компромис и да пуснат още един. До канала се стига след слизане след няколкостотин стъпала. Имаше си екскурзовод в лодката, който обясняваше разни неща за пещерата и от време на време се опитваше да пусне някоя шегичка, опита се и да накара някой да изпее нещо. :-) Обаче аз почти нищо не разбрах от всичко, което наприказва, понеже говореше на някакъв кофти диалект. Чувал съм, че манчестърският е доста неразбираем, та може някакъв такъв да е, поради близостта до Манчестър. Оказа се, че от нашата нотингамска групичка никой не е разбрал какво точно говори. Накрая на тунела имаше малка площадка, където можеше да се слезе от лодката. Наредихме се за някоя друга снимка и обратно към светлината. Оформи се мнение, че всъщност тая пещера не беше кой знае какво. Но за мен все пак си струваше, някакво разнообразие.
На връщане към къмпинга минахме по шосето, покрай което се издигаха и от двете страни разни урви, по които просто нямаше как да не се понеса. :-) Другите също се пристрашиха. Гледката от горе си беше впечатляваща. И оттук се виждаше в далечината връх Мам Тор.
В определени моменти се почувствах като в родината. Наистина бях щастлив, че дойдохме. И силният вятър не беше в състояние да ми помрачи настроението. Е, трябваше да се внимава, че да не вземе да ме отвее, докато надзъртам от ръба на някой чукар.
След заигравките покрай пътя стигнахме във фермата час-два преди здрач. Време беше да се приготви барбекюто. :-) Бяхме взели едно барбекю за еднократна употреба и почти всички чакаха с нетърпение да вкусят скарата. Само аз и Абдул не се впечатлявахме особено, понеже и двамата не сме по месото. Аз обаче се захванах да приготвям шопска салата. :-) Бях взел десетина домата, няколко краставици, магданоз, лук, няколко чушки и гръцко сирене, поради липса на българско по супермаркетите. Добре че имаше добри съседи, от които да вземем олио, а сол взехме от шефовете на фермата. За да е всичко възможно по-автентично, пльоснах чушките на скарата да се опекат и заръчах да ги обелят като са готови. През това време се захванах с доматите, краставиците и лука. Определено не можеше да се каже, че салатата става за изложение, но се надявах поне на вкус да е добра. С помощта на Мария нарязахме и опечените чушки. Срещнахме си зор при тези полеви условия, но все някак ги накълцахме. :-) Накрая отгоре натроших сиренето и ръснах магданозец. В крайна сметка салата беше готова. :-) На Абдул и мен се падаше най-голям дял от нея. Той остана доста доволен. Поне повтори един-два пъти, че такава хубава салата не бил ял. Другите също я одобриха. Само Хайтам покритикарства, че му били доста едро нарязани доматите. :-) Брей, тия араби, много им малки устите бе... :-) Е, още откакто обясних каква салата ще правя Мария каза, че това не била кой знае каква специална салата, и в Испания си правели подобни... :-) Ама как да обясниш, че в сиренето е разликата. :-) Надявам се да имам възможност някой ден да проверя дали в Испания правят такива салати. :-)
Заразправяхме и разни вицове. Всички искаха да ме чуят как говоря на български, нищо, че няма да разберат нищо. А сега де... Кофти е да си говоря сам. :-) Пък и как да избера нещо, което да мога да преведа добре и да им е и интересно, когато го преведа. Все пак почнах един виц. Леле, какъв диалект извадих само, и аз се учудих. Но не е лесно да приказваш нещо, само и само да чуят езика. После им го преведох де. :-) Еду също се прояви със страхотен виц, но не на испански, каза си го много добре и на английски. :-)
Вчерта се спуснахме пак в Касълтън да проверим как са пъбовете там. Глътнахме кой бира, кой ром с кола, стана си весело. И по едно време Хайтам прояви желание да бъде гримиран. :-D Желанието му бързо бе удовлетворено. Сложиха му червило, спирала, зарумениха му бузите... Предупредиха го че козметиката е водоустойчива, но той си беше навил на пръста. Голям майтап! :-)
Не знам дали защото беше събота или така е по принцип, но всичко затвори сравнително рано и се наложи да си ходим. След около 5 минути бяхме вече във фермата. Шофьорите бяха пили, макар и малко. Но нямахме друг избор.
Цяла нощ пак силен вятър. Едва не отнесе палатката. Но оцеляхме. На сутринта Хайтам съсредоточено се опитваше да изтрие грима си пред огледалото в колата. И по едно време забелязал, че от отсрещната палатка двама души с интерес следят действията му. :-) Голям зор видя завалията. А на всичко отгоре обратно в Нотингам трябвало да посреща някого на летището и се притесняваше, че може да се наложи да се появи в леко женствен вид. :-) Е, все пак успя да се докара като за пред хора.
Преди да си тръгнем се разтанцувахме насред поляната между палатките ни. Получи се доста забавно. Всички облечени в някакви дебели дрехи, но въпреки това разкършващи снага. :-) Добър изпроводяк. :-)
Малко преди да наближим Нотингам, отново се засипа дъжд. По време на екскурзията ни обаче не капна нито капка. Ако изключим интересните прически по време на разходките и набиването на клинци през двете нощи, нямахме проблеми с времето. Позволи ни да разгледаме възможно най-много неща. С Мария се поздравихме за успешната работа по задачата. :-)
Още едно приключение в сметката. Останалите вече искат още за през лятото, даже се говори за ходене на ветроходство. Аз обаче няма да съм тук. Но дано те да си изкарат добре!
Няма коментари:
Публикуване на коментар