Разходка в резервата "Атънбъро"

От едни брошурки за обекти в и около Нотингам разбрах, че на няколко километра от центъра на Нотингам се намира резервата "Атънбъро" заедно с посетителския център "Атънбъро". Реших да се разходя и до там.
Мястото е кръстено на прочутия британски природолюбител, природозащитник и филмов деец сър Дейвид Атънбъро. Намира се на мястото на изоставена кариера за инертни материали, точно до река Трент. Резерватът е открит през 1966 г. от Атънбъро, а преди няколко години пак той е открил и посетителския център, който е едно много интересно място и особено за малчуганите предлага много възможности за игра и едновременно с това опознаване на природата. По-голямата част от площта на резервата е заета от езера. Там могат да се видят множество водоплаващи птици, както мигриращи, така и постоянно гнездящи. Има и гнездящи на земята и посетителите са известени за това чрез табелки, чрез които биват помолени да не се разхождат еди къде си, за да не разрушат скритите в тревата гнезда. Кучета без каишка не се допускат. Начинът за придвижване е по няколкото пътеки за посетители, минаващи около и през резервата. Има една наблюдателница, от която човек може да си гледа птиците, без те да го забелязват. Интересно е също, че онази голяма електроцентрала, за която споменах в разказа си за екскурзията до Стратфорд, се намира доста близо до този резерват и изглежда доста застрашително. Гледаш си езерото... и в горната част на кадъра нахално ти се намърдват едни комини... или по-точно коминища...
И все пак тези комини не могат съвсем да попречат на насладата от спокойствието, което цари в резервата, и от досега с природата. Очевидно и на птиците не им пречи това, че наблизо има някакви странни високи гладки димящи обекти.
Ето няколко снимки. Повече могат да се видят тук.

Много шум за... нещо

Този постинг го пиша с известно закъснение, понеже не сколасах по-рано. :-P

Датата е 19.04.2008. Чак на 50-тия ден от идването ми в Нотингам за пръв път излязох извън пределите на града. Своего рода велики пости. :-) И това се случва за пръв път през последните може би 13-14 години от живота ми - толкова дълго да съм уседнал на едно място, без да мръдна никъде.
Дестинация - Стратфорд на Ейвън, или в оригинал Stratford-upon-Avon. Екскурзия до родното място на големия Уилям Шекспир, организирана от PostGraduate Student Association в Нотингамския университет. Преди екскурзията разпитах колеги дали не искат да дойдат, че сам вече ми писна. Не че нямаше да го преживея... Оказа се, че още двама колеги от катедрата, в която съм, ще идват. Не е зле. Една италианка от Сицилия, Мануела, и един колумбиец от ливански произход, Рич (така му викат, иначе името му е Ришельо).

Сутринта за малко да закъснея за автобуса. Уж станах навреме, но нещо се замотах... Но до кофти ситуация не се стигна все пак. :-) Оказа се, че автобусите са два поради големия брой желаещи. Оказа се също, че има и познати на Мануела, които ще пътуват - италианец, италианка, французин, французойка (Виторио, Лилиа, Ив, Орора). Общо взето в този състав прекарахме деня. А, и трима приятели на Рич, които се появяваха от време на време и чиито имена не помня.

По пътя минахме през още един кампус на университета, който се намира извън града, за да вземем още двама души. Покрай пътя имаше и огромен ТЕЦ. Навярно оттам Нотингам черпи мощ.

Пейзажа около пътя няма какво да го коментирам - вълнисти зелени полета, докъдето поглед стига, доста начесто разположени пътни табели, малко светофари, и едно-две летища.
Пристигнахме за около час и 45 минути. Разполагахме с 8 часа, за да усетим духа на Стратфорд. Това е малко градче, югоизточно от Бирмингам, разположено на река Ейвън. (Не знам каква е точно връзката между реката и марката женски козметични продукти, или по-точно защо тази фирма е избрала името на тази река.) Доста от къщите са съхранени във вида, в който са били през 16-17 век, по времето на Шекспир. Късмет с времето не извадихме - през целия ден беше изключително мрачно, небето беше като едно огромно бледо сиво одеяло. И като настроение отврат, за снимки пък да не говорим... Както и да е, това беше положението и нямаше мърдане. То добре, че заваля по-сериозно едва малко преди да си тръгнем.

Влязохме първо в туристическия информационен център с магазин за сувенири да разпитаме каква е хавата и къде да отидем. Имаше изгоден билет за общо три обекта и не се двоумихме много дали да изберем този вариант. Взех и туй-онуй от магазинчето.

Първият обект беше родната къща на Шекспир. За около 5-10 минути туристически ход стигнахме.
До самата къща има музей, където са подредени различни неща от живота и творчеството на поета и драматурга, както и факти за него и семейството му. Естествено, не си спомням всичко. Баща му, Джон Шекспир, освен че е бил ръкавичар, се е занимавал и с търговия на вълна. Също така се е подвизавал и като лихвар, за което си е имал търкания с властите (макар че самият той е бил кмет на градчето по някое време, ако не ме лъже паметта). Майка му, Мери Ардън, е била от заможно семейство от намираща се наблизо ферма. Въобще, добро начало за малкия Уилямчо. Той е ходел на училище от малък, наблюдавал е представления на гостуващи артисти и това явно му е помогнало за отличното владеене на писаната реч и го е запалило по драматургията. Вероятно е завързал и добри връзки с актьори, които е възможно да са му помогнали в началото, когато се е преместил да твори в Лондон.
Ето три снимки от музея (при кликване се отварят в по-голям мащаб):
Първата е гербът на Шекспирови, като за получаването правото на такъв помогнала репутацията на Уилям Шекспир, която имал още на младини. Надписът отдолу значи "Не без право". Втората е родословното дърво на поета (без братята и сестрите му). Вижда се, че преките му наследници се свършили още преди 18-ти век. Третата е нещо, което навярно са използвали в училище, не си спомням какво беше обяснено. За всеки случай написаното на него са слова във възхвала на Бога.
Беше дадено и завещанието на Шекспир. Къщата е завещал на голямата си дъщеря. А на жена си е завещал второто си най-любимо легло. Много яко! :-)
След музея се излиза на двора на родната му къща и оттам - в къщата. В тази къща е роден и израсъл, в нея е прекарал и първите години след женитбата си с Ан Хатауей (оженил се на 18-годишна възраст за 8-9 години по-възрастната Ан!!). Не малка част от нея си е в оригинален вид, което говори за качеството на материалите и майсторството на зидарите и дърводелците. Основата е от камък, нагоре основното са дъбови греди, които са били приготвяни долу на земята и след това са били вдигани и сглобявани. Между гредите се слагала специална мазилка. Стените тогава се варосвали. То и сега в България си продължава варосването на стени. Естественоза запазването на къщата помогнало и това, че още през 18-ти век започнали да се организират посещения там и да се полагат усилия за съхраняването на родната къща на най-големия английски поет. Това, което не е оригинално, пак са неща от времето на Шекспир или пък техни репродукции, които най-вероятно наистина ги е имало и в тази къща. В първото помещение, в което се влиза, по стените има окачени обяснения за къщата и обзавеждането. Много обичам да снимам такива неща, защото после мога да си ги разглеждам и да си припомням кое какво е било, или пък просто защото ме мързи да чета в момента. До сега съм го правил няколко пъти на други места, но така и не съм прочел още някои от нещата. :-) Та снимах сега и това. В следващата стая една жена, облечена като за онова време, обясняваше нещо на някакъв господин. На мен ми каза, че тук не може да се снима. Аз го разбрах обаче само за тази стая. :-) След това минах през трапезарията. Там нямаше никой. И си снимах 1-2 пъти. :-) Едва доста по-късно ми хрумна, че всъщност може да не е позволено да се снима из цялата къща. После снимах и огнището в стаичката преди да се излезне пак на двора. Ама и едни азиатци, навярно японци, се дзвериха с обективите да щракат разните вази, сложени над огнището. :-)

На двора има градина, в която са посадени растения, споменавани в произведенията на Шекспир.
Присъстваха и двама от неговите герои, и то живи. :-) Ромео и Жулиета чакаха посетители да се снимат с тях и евентуално да разменят някоя дума. Естествено и ние се щракнахме с тях. :-) От ляво на дясно: аз, Жулиета, Ромео, Мануела, Орора.
Виторио даже има наглостта пред самия Ромео да поиска ръката на Жулиета. :-) Ромео явно е свикнал вече и не изглеждаше особено ревнив. :-) А на Жулиета явно й е приятно да пофлиртува. :-)

Преди да продължим из другите обекти, трябваше да презаредим с гориво. По пътя видяхме жива статуя бред една библиотека, която плашеше нищо не подозиращите хора. :-) Видяхме и едни момчета с касапски одежди да мъкнат месо за The Shakespeare Hostel.

Избрахме кръчма точно до втория обект.
Там няколко минути търсихме как да се разположим и в крайна сметка седнахме на две отделни маси. Аз на една заедно с Рич, Мануела и Виторио. На масата на другите отидоха да им вземат поръчката, а на нашата - не. Били заети и да сме си поръчали на бара. Рич реши за по-бързо и лесно да плати за всички на нашата маса, пък ние ще му върнем парите след това. Искаше даплати с кредитна карта, ама му казаха, че взимали 2 лири за това. С дебитна обаче било безплатно. Е, той имаше и дебитна. :-)
Взех си "Fish and chips", демек риба (панирана, ако не се лъжа) с пържени картофи, и естествено бира. Имаше и гарнитурка от грах с някакъв интересен аромат. Според едно хумористично ръководство за това как да бъдеш британец, Fish and chips се препоръчва да се яде, ако това е последното нещо, което правиш. :-D Но всъщност не беше никак зле. :-)
Лаф-мохабет известно време, после се освободи маса и седнахме заедно всички. След около час и нещо бавно, напоително и разговорително обядване си тръгнахме. Разбрахме, че барманът, който е и сервитьор, е от турската част на Кипър. Вече тук видях хора от къде ли не.
Отвън другата група, дето бяха привилегировани да им вземат поръчката, се похвалиха, че никой не ги е потърсил за плащане на сметката. Егати пичовете!!! И безплатен обяд намазаха. :-) Явно онези наистина са били прекалено заети, щом са забравили да им вземат парите. :-)

Вторият обект е The New Place, сиреч Новото място, и Nash's house, демек къщата на Наш. От това ново място не е останало почти нищо. Иначе това е била къща, която Шекспир купил след като бил натрупал състояние в Лондон, и в нея прекарал последните години от живота си. Къщата на Наш е точно до новото място. Томас Наш е съпругът на внучката на Шекспир. Там живели и дъщерята на Шекспир заедно със съпруга си - лекаря Джон Хол. На приземния етаж има оставено автентично обзавеждане, което дава представа как е изглеждала една богата къща тогава. Една любезна госпожа ни обясни накратко това, както и защо новото място го няма. Вече не помня точно кой, живял там през 18-ти век, искал данъчни облекчения за това, че го безпокояли туристи да разглеждат мястото, където Шекспир изживял последните си години. След като властите отказали, той решил да събори сградата. Евала!?!!
Попитах любезната госпожа дали е разрешено да се снима. Отвърна ми, че се опасява, че вътре в сградата - не. Ех, тази английска любезност. :-) Ако наистина се опасяват, защо не позволят снимането. :-)
На втория етаж е разположена изложба с различни издания на Шекспирови творби, включително някои много редки и ценни, включително и първото му издание. Имаше и някои чуждестранни издания. Много приятно ми стана да видя и българско такова от 90-те години, ако не се лъжа, превод на Валери Петров.
Зад къщата е разположена просторна красива градина. Мрачното време обаче не позволи да направя кой знае какви снимки.

Преди да минем към третия обект, решихме да видим църквата "Света троица", където е погребан Шекспир. Обаче се оказа, че точно тогава започва сватбено тържество и църквата ще е затворена за посетители докато трае то. Та си минахме към третия обект - Hall's croft, което не съм сигурен как точно трябва да се преведе. Тук са живели дъщерята на Шекспир и д-р Хол преди смъртта на Шекспир. Д-р Хол е бил уважаван и способен лекар, когото почитали не само в Стратфорд. Това е и причината в къщата да има и повечко предмети и обяснения, свързани с медицината по онова време и за връзките на Хол с други прочути медици от онова време.

Хайде пак към църквата. Сватбената церемония щеше да свърши всеки момент. Имаше обаче време да обиколим двора на църквата, която е точно на брега на реката.
И ние си мислехме да се качим на една такава ладийка като на снимката горе, та да видим града от реката, ама късно се сетихме. Заради времето приключваха по-рано и последния курс го изгледахме от брега.

Пред входа на църквата вече се бяха скупчили доста чакащи. И ние се лепнахме да гледаме сеир. Най-сетне сватбарите излезнаха, съпровождани от весел камбанен звън и дебнени от множество папараци, към които не можах да устоя да се присъединя и аз. Не всеки ден можеш да снимаш английска сватба все пак. :-) Малчуганите ме изкефиха най-много. :-)

Най-после в самата църква. Големичка. Тук, освен Уилям Шекспир, са погребани и голяма част от роднините му - жена му, голямата му дъщеря, д-р Хол, Наш - и то вътре, пред олтара. Но не защото са смятали поета за светец едва ли не, а защото той си е платил предсмъртно, и то солидна сума, ако не се лъжа. И за да е сигурен, че никой няма да го скверни в последното му място, е заръчал да издълбаят доста остри думи в камъка, който по-късно му станал надгробен.
Човечецът, който събираше входната такса за посещение на олтара и гроба на поета, ме попита откъде съм. Казах му и той се обърна и се разрови из едни бумаги, извади едно листче и ми го подаде. Я, чудо! Пътеводител на църквата на български! Наистина бях много приятно изненадан.
Около гроба беше голяма суета. Снимки, чудесии... И аз не останах по-назад. :-) Ама хората са го направили с удобства - на метър преди гроба има 1-2 стъпала, там са сложили оградка и под нея червена постелка, където хората могат да седнат и да се снимат. Имаше също и купел за кръщения и навярно в него е бил кръстен и самият Шекспир. Имаше и копия от регистрите за раждане и смърт, където присъстваше името на Шекспир на латински - Guiliamus. Датата на раждане не се знае със 100% сигурност, но се счита, че е 23 април. Та тази седмица станаха вече 444 години от рождението му.

За Бога, друже, да не пожелаеш
прахта, що тук лежи, да изкопаеш.
Блажен да бъде всеки, кой тоя камък пощади,
проклет да бъде оня, кой костите ми оскверни.
/превод: аз :-)/

Стъклописите в църквата са доста впечатляващи и красиви и не усещаш кога ръката е насочила фотоапарат към тях. :-)В северната част на църквата има гробница на Хю Клоптън и хора от семейството му. Хю Клоптън, някогашен кмет на Лондон, бил голям благодетел на Стратфорд. Той дарил на градчето каменния мост над река Ейвън, който се използва и до ден днешен и носи неговото име.

Докато съм се суетял със снимането, другите са си обрали крушите. Ми нормално, аз се бавих поне половин час, да не е и повече. Направих втори тур до информационния център, пак си купих туй-онуй. :-) И реших аджеба да видя как е от другата страна на реката. Ми не е зле. :-) Лошото е, че вече наистина времето се скапваше съвсем, почваше да вали и не можах да се насладя на хубавия парк и на многото лебеди и патици в реката. Освен това част от алеите бяха затворени за освежаване. Същото е и с единия от театрите - Royal Shakespeare theatre. Другите са Swan theatre, и The Courtyard theatre. Има и още неща, които са интересни за посещение. Например още два имота, пряко свързани с Шекспир - на майка му и на жена му, но те са малко извън града.

Обаче за един ден - толкова. Доволен бях в крайна сметка. Не е зле като за човек, който от Шекспир е чел само Хамлет в училище и има откъслечни спомени от него. :-P Но няма страшно - купих си сонетите му в оригинал, та да наваксам. :-) Малко английският е старинен, но не е болка за умиране. :-)

Nano What?

С такова заглавие е провеждащото се от 11 до 13 април в центъра на Нотингам нещо като пътуващо информационно шоу за нанотехнологиите, или както си е оригиналът - Nanotechnology Roadshow. Та да се информират хората какво аджеба е това животно "нанотехнологии". Все пак нанотехнологиите са ново нещо не само в България и много хора си нямат идея за какво иде реч. Организирано е от Агенция за развитие на Ийст Мидландс и Нотингамския университет, партньори са и други университети от областта - Nottingham Trent University, University of Derby, Loughborough University, University of Leicester, University of Lincoln, De Montfort University, както и други партньори.

Естествено, че и аз отидох да видя какво ще да е това нещо. :-P
Цялата дъндъния се разиграва в три купола, нещо като шатри, ама не съвсем. Ето горе-долу как изглеждат:

Имат някакъв футуристичен вид май... :-)

Ще спомена нещата, които ми направиха по-голямо впечатление.
В първата шатра (синята) имаше маса, на която бяха дадени макети на някои молекули като етанол, кофеин, парацетамол, хареса ми и макета, показващ как става прихващането на определени молекули към молекулата на белтък. Имаше и възможност човек да си поиграе да сглоби такава "молекула", че да може да пасне на белтъка. Който си спомня принципа ключ-ключалка, лесно ще разбере за какво става дума. :-)

На съседната маса имаше макети на нанотопки - кухи затворени молекули, които са изградени от 6 по-малки молекули и могат да съхраняват в кухината си други по-малки молекули. Това може да се използва за лечение на рак. Всъщност не знам дали не го и използват вече. Как? Например могат да се вкарат вещества, които са отровни за клетката. Докато обаче са затворени в нанотопката, те не могат да проявят това свое действие. Номерът е, че pH на раковата клетка е малко по-ниско от това на нормалната. При pH на нормалната клетка нанотопката си остава цяла и отровата е в безопасна близост. :-) Попадне ли в ракова клетка обаче, по-ниското pH е причина нанотопката да се разпадне на шестте съставящи я молекули и така се освобождава отровата, която вижда сметката на туморната клетка.

Младежът на масата с въодушевление разказваше на едни хора как нанотопката е само около 2 нанометра и макетът, който виждат на масата, е около 100 милиона пъти по-голям от реалната молекула и как дъното на еднолитровата кана за вода в същото увеличение би било колкото Великобритания и Ирландия заедно. Бяха много впечатлени! :-) Попита ги и според тях колко молекули от дадено лекарство обикновено поглъща човек. Доколкото чух, предположенията им бяха в рамките на хиляди. Тук обясняващият с голямо задоволство им каза, че всъщност са милиона милиона милиона, демек число с 18 нули отзад. :-)

При един монитор пък един усмихнат момък обясняваше пак за убиване на ракови клетки, само че с отровни вещества, съдържащи се в биосъвместими наночастици, за които раковите клетки имат много повече рецептори от нормалните клетки и така отровата се натрупва предимно в тях. Той нямаше макети на молекули, а беше направил компютърна симулация, и то много добра. В една болнична стая се намира пациентът и лекарите трябва да го излекуват, понеже има рак на белия дроб. На екрана се появиха алвеолите, където се виждаше как кръвта циркулира в капилярите и разнася разни вещества. След цъкване на определено място се появи и въпросната отрова, обвита в дълги молекули, които не разбрах какви точно трябва да са. И работа на лекарите е да определят дозировката и да следят показателите на пациента. Инжектира малко от "лекарството" и се видя как то атакува предимно лошите кетки, но чат пат и някоя здрава пада жертва. Беше си като игра. Имаше статус за здравето на пациента и на раковите клетки и разни други параметри. Обаче докато обясняваше, пичът забрави да следи как се развиват нещата, още един тумор се появи и след малко пациентът умря.

В следващата шатра (бялата) имаше една маса под стъклен купол, въщху която имаше 7 топки, които трябваше да се наместят в 7 отворчета. Масата можеше да се накланя с ръце. Отчиташе се и време. Аз се справих за около 2 минути, но с помощта на "инструктора". Той беше доста добър. Целта на цялата заигравка беше да се наподоби междумолекулното разпознаване и самоорганизацията на молекули и да се покаже, че всъщност не е толкова лесно, колкото изглежда, но с тренировки може да се постигне напредък. Отзад имаше окачени презентации и снимки със сканиращ тунелен микроскоп на двумерни структури, образувани при самоорганизацията на два вида молекули, които структури представляват нещо като сито и в дупките на ситото могат да се съберат точно 7 молекули на фулерена C₆₀, опаковани хексагонално, сиреч като пчелна пита. Това нещо би могло да намери приложение в молекулната електроника.

Имаше и някакъв болид като от формула 1, снабден с монитор, където човек можеше да се пробва да покара малко на симулатора. Мен обаче нещо не ме влечеше и отидох в третата шатра (сивата).
Там течеше прожекция за нещата от ежедневието, които са продукт на нанотехнологиите - като iPod-ите, компютърните процесори, борба с рака, дрехи от материи, които не се цапат и мачкат, нови възможности за екологични енергийни източници и разни други, за които сега не се сещам.

Навсякъде раздаваха разни листовки. Голяма част бяха агитационни - младите хора да се запалят и да се запишат да учат нанонаука в някой от споменатите университети. Липсват кадри в природните науки. Между другото, прочетох прогноза, че до 2015 година в световен мащаб ще има нужда от 2 милиона нанотехнолози - изследователи, разработчици, производители и т.н.
Друга част от листовките обясняваха накратко кой какво прави, какви са им най-новите постижения, с какво са интересни и важни. Всъщност май всичко изброено по-горе са разработки, по които се работи в тези университети.
Имаше и "загадка" - раздаваха листове, на които имаше написани три варианта за отговор на 7 въпроса, и ако отговори човек правилно и на седемте, участва в томбола за iPod Nano. А самите въпроси бяха разположени на табла из първите две шатри, изписани с малки букви, та за целта към въпросника имаше и една малка лупичка. :-) А отговорите се криеха сред обясненията на същите тези табла. :-) И аз си пуснах листа да си пробвам късмета. :-) За мен най-любопитният въпрос беше как гущерите гекони се катерят по отвесни повърхности, че и по такива с обратен наклон, например по тавана, без да падат. Даже да тежаха 200 пъти повече, пак не биха паднали. Не го знаех, преди да прочета. Някой да е по-добре от мен в това отношение? :-P
Други НаноФакти от брошурките: Ноктите на ръцете на човек растат с 1 nm за секунда, което е 0,6 mm за седмица; Ако подредите 80000 наночастици в редица (ама не уточняват колко големи наночастици, хитрягите), дължината на редицата ще е колкото дебелината на човешки косъм; Ако чайка кацне на самолетоносач, той ще потъне с 1 nm; Зрънце пясък на плажа се разтваря за 34 милиона години, нанометрово кристалче пясък би се разтворило за 1 секунда; Бълхата е с размер 1 милион nm. :-)

Зарибени ли сте вече? ;-P
Колеги от лаба, дайте и ние да направим едно такова шоу! ;-P

Пак извадих късмет - докато обикалях вътре, отвън се изля сериозен дъжд.

Няколко часа в Уолатон парк

Както писах в предишния си постинг, днес от 9 до 1 времето беше слънчево и реших да използвам това да се разходя из намиращия се съвсем наблизо парк Уолатон със замъка Уолатон. Замъкът Уолатон е сграда от края на 16 век. Принадлежала е на фамилията Уилоуби, но от 1925 е собственост на Нотингам Корпорейшън. Не съм я разглеждал цялата все още, но от това, което съм видял, най-много ме впечатли природонаучният музей с богата колекция от животински видове, събирана в продължение на много години. Предполагам, че са истински и са били препарирани. Много от птиците са поставени в специални отделения, нещо подобно на аквариум, където около тях са сложени елементи от естествените им местообитания, също гнездата им и яйцата им. Наистина е впечатляващо! Впечатляващо е и да видиш да висят над теб на стената глави на бизон, няколко вида антилопи и какви ли не още.
В странична сграда има и индустриален музей (на снимката долу е сградата вляво), който още не съм посещавал.


Около самата сграда има много красиви градини. Едната е Sensory garden, която е предназначена за хора с увредено зрение.

В нея има 8 кътчета, във всяко от които има специално подбрани растения заради структурата, цвета и аромата им.
Освен растения, наоколо щъкат и разни животинки. :-)

Наблизо има и градина на закрито - Camellia garden. Построена е през 1823 и се смята за най-старата сграда от чугун на острова. Снимки от нея за сега нямам.

По алеите из парка има множество пейки за отмора на посетителите. И всяка една от тях е посветена на някого.

Самият парк е над 200 хектара. В него от над 400 години живеят и два вида елени. Има частно голф игрище. Има и езеро. Ето някои от обитателите всъщност:

Някои от пернатите често имаха спречквания помежду си. :-)


Гарваните пък се радваха на дадената им храна от хората. В момента, в който докопваха залъка, хукваха да го ядат на спокойствие.


Макар и с доста вкочанени ръце от студа, си тръгнах доволен от хубавото време и хубавите гледки. Пък и вече се задаваха облаци. Не ще и питане, че пак ще се навъртам из парка. :-)