Датата е 19.04.2008. Чак на 50-тия ден от идването ми в Нотингам за пръв път излязох извън пределите на града. Своего рода велики пости. :-) И това се случва за пръв път през последните може би 13-14 години от живота ми - толкова дълго да съм уседнал на едно място, без да мръдна никъде.
Дестинация - Стратфорд на Ейвън, или в оригинал Stratford-upon-Avon. Екскурзия до родното място на големия Уилям Шекспир, организирана от PostGraduate Student Association в Нотингамския университет. Преди екскурзията разпитах колеги дали не искат да дойдат, че сам вече ми писна. Не че нямаше да го преживея... Оказа се, че още двама колеги от катедрата, в която съм, ще идват. Не е зле. Една италианка от Сицилия, Мануела, и един колумбиец от ливански произход, Рич (така му викат, иначе името му е Ришельо).
Сутринта за малко да закъснея за автобуса. Уж станах навреме, но нещо се замотах... Но до кофти ситуация не се стигна все пак. :-) Оказа се, че автобусите са два поради големия брой желаещи. Оказа се също, че има и познати на Мануела, които ще пътуват - италианец, италианка, французин, французойка (Виторио, Лилиа, Ив, Орора). Общо взето в този състав прекарахме деня. А, и трима приятели на Рич, които се появяваха от време на време и чиито имена не помня.
По пътя минахме през още един кампус на университета, който се намира извън града, за да вземем още двама души. Покрай пътя имаше и огромен ТЕЦ. Навярно оттам Нотингам черпи мощ.
Пейзажа около пътя няма какво да го коментирам - вълнисти зелени полета, докъдето поглед стига, доста начесто разположени пътни табели, малко светофари, и едно-две летища.
Пристигнахме за около час и 45 минути. Разполагахме с 8 часа, за да усетим духа на Стратфорд. Това е малко градче, югоизточно от Бирмингам, разположено на река Ейвън. (Не знам каква е точно връзката между реката и марката женски козметични продукти, или по-точно защо тази фирма е избрала името на тази река.) Доста от къщите са съхранени във вида, в който са били през 16-17 век, по времето на Шекспир. Късмет с времето не извадихме - през целия ден беше изключително мрачно, небето беше като едно огромно бледо сиво одеяло. И като настроение отврат, за снимки пък да не говорим... Както и да е, това беше положението и нямаше мърдане. То добре, че заваля по-сериозно едва малко преди да си тръгнем.
Влязохме първо в туристическия информационен център с магазин за сувенири да разпитаме каква е хавата и къде да отидем. Имаше изгоден билет за общо три обекта и не се двоумихме много дали да изберем този вариант. Взех и туй-онуй от магазинчето.
Първият обект беше родната къща на Шекспир. За около 5-10 минути туристически ход стигнахме.
До самата къща има музей, където са подредени различни неща от живота и творчеството на поета и драматурга, както и факти за него и семейството му. Естествено, не си спомням всичко. Баща му, Джон Шекспир, освен че е бил ръкавичар, се е занимавал и с търговия на вълна. Също така се е подвизавал и като лихвар, за което си е имал търкания с властите (макар че самият той е бил кмет на градчето по някое време, ако не ме лъже паметта). Майка му, Мери Ардън, е била от заможно семейство от намираща се наблизо ферма. Въобще, добро начало за малкия Уилямчо. Той е ходел на училище от малък, наблюдавал е представления на гостуващи артисти и това явно му е помогнало за отличното владеене на писаната реч и го е запалило по драматургията. Вероятно е завързал и добри връзки с актьори, които е възможно да са му помогнали в началото, когато се е преместил да твори в Лондон.Ето три снимки от музея (при кликване се отварят в по-голям мащаб):
Първата е гербът на Шекспирови, като за получаването правото на такъв помогнала репутацията на Уилям Шекспир, която имал още на младини. Надписът отдолу значи "Не без право". Втората е родословното дърво на поета (без братята и сестрите му). Вижда се, че преките му наследници се свършили още преди 18-ти век. Третата е нещо, което навярно са използвали в училище, не си спомням какво беше обяснено. За всеки случай написаното на него са слова във възхвала на Бога.Беше дадено и завещанието на Шекспир. Къщата е завещал на голямата си дъщеря. А на жена си е завещал второто си най-любимо легло. Много яко! :-)
След музея се излиза на двора на родната му къща и оттам - в къщата. В тази къща е роден и израсъл, в нея е прекарал и първите години след женитбата си с Ан Хатауей (оженил се на 18-годишна възраст за 8-9 години по-възрастната Ан!!). Не малка част от нея си е в оригинален вид, което говори за качеството на материалите и майсторството на зидарите и дърводелците. Основата е от камък, нагоре основното са дъбови греди, които са били приготвяни долу на земята и след това са били вдигани и сглобявани. Между гредите се слагала специална мазилка. Стените тогава се варосвали. То и сега в България си продължава варосването на стени. Естественоза запазването на къщата помогнало и това, че още през 18-ти век започнали да се организират посещения там и да се полагат усилия за съхраняването на родната къща на най-големия английски поет. Това, което не е оригинално, пак са неща от времето на Шекспир или пък техни репродукции, които най-вероятно наистина ги е имало и в тази къща. В първото помещение, в което се влиза, по стените има окачени обяснения за къщата и обзавеждането. Много обичам да снимам такива неща, защото после мога да си ги разглеждам и да си припомням кое какво е било, или пък просто защото ме мързи да чета в момента. До сега съм го правил няколко пъти на други места, но така и не съм прочел още някои от нещата. :-) Та снимах сега и това. В следващата стая една жена, облечена като за онова време, обясняваше нещо на някакъв господин. На мен ми каза, че тук не може да се снима. Аз го разбрах обаче само за тази стая. :-) След това минах през трапезарията. Там нямаше никой. И си снимах 1-2 пъти. :-) Едва доста по-късно ми хрумна, че всъщност може да не е позволено да се снима из цялата къща. После снимах и огнището в стаичката преди да се излезне пак на двора. Ама и едни азиатци, навярно японци, се дзвериха с обективите да щракат разните вази, сложени над огнището. :-)
На двора има градина, в която са посадени растения, споменавани в произведенията на Шекспир.
Присъстваха и двама от неговите герои, и то живи. :-) Ромео и Жулиета чакаха посетители да се снимат с тях и евентуално да разменят някоя дума. Естествено и ние се щракнахме с тях. :-) От ляво на дясно: аз, Жулиета, Ромео, Мануела, Орора.
Виторио даже има наглостта пред самия Ромео да поиска ръката на Жулиета. :-) Ромео явно е свикнал вече и не изглеждаше особено ревнив. :-) А на Жулиета явно й е приятно да пофлиртува. :-)
Преди да продължим из другите обекти, трябваше да презаредим с гориво. По пътя видяхме жива статуя бред една библиотека, която плашеше нищо не подозиращите хора. :-) Видяхме и едни момчета с касапски одежди да мъкнат месо за The Shakespeare Hostel.
Избрахме кръчма точно до втория обект.
Там няколко минути търсихме как да се разположим и в крайна сметка седнахме на две отделни маси. Аз на една заедно с Рич, Мануела и Виторио. На масата на другите отидоха да им вземат поръчката, а на нашата - не. Били заети и да сме си поръчали на бара. Рич реши за по-бързо и лесно да плати за всички на нашата маса, пък ние ще му върнем парите след това. Искаше даплати с кредитна карта, ама му казаха, че взимали 2 лири за това. С дебитна обаче било безплатно. Е, той имаше и дебитна. :-)Взех си "Fish and chips", демек риба (панирана, ако не се лъжа) с пържени картофи, и естествено бира. Имаше и гарнитурка от грах с някакъв интересен аромат. Според едно хумористично ръководство за това как да бъдеш британец, Fish and chips се препоръчва да се яде, ако това е последното нещо, което правиш. :-D Но всъщност не беше никак зле. :-)
Лаф-мохабет известно време, после се освободи маса и седнахме заедно всички. След около час и нещо бавно, напоително и разговорително обядване си тръгнахме. Разбрахме, че барманът, който е и сервитьор, е от турската част на Кипър. Вече тук видях хора от къде ли не.
Отвън другата група, дето бяха привилегировани да им вземат поръчката, се похвалиха, че никой не ги е потърсил за плащане на сметката. Егати пичовете!!! И безплатен обяд намазаха. :-) Явно онези наистина са били прекалено заети, щом са забравили да им вземат парите. :-)
Вторият обект е The New Place, сиреч Новото място, и Nash's house, демек къщата на Наш. От това ново място не е останало почти нищо. Иначе това е била къща, която Шекспир купил след като бил натрупал състояние в Лондон, и в нея прекарал последните години от живота си. Къщата на Наш е точно до новото място. Томас Наш е съпругът на внучката на Шекспир. Там живели и дъщерята на Шекспир заедно със съпруга си - лекаря Джон Хол. На приземния етаж има оставено автентично обзавеждане, което дава представа как е изглеждала една богата къща тогава. Една любезна госпожа ни обясни накратко това, както и защо новото място го няма. Вече не помня точно кой, живял там през 18-ти век, искал данъчни облекчения за това, че го безпокояли туристи да разглеждат мястото, където Шекспир изживял последните си години. След като властите отказали, той решил да събори сградата. Евала!?!!
Попитах любезната госпожа дали е разрешено да се снима. Отвърна ми, че се опасява, че вътре в сградата - не. Ех, тази английска любезност. :-) Ако наистина се опасяват, защо не позволят снимането. :-)
На втория етаж е разположена изложба с различни издания на Шекспирови творби, включително някои много редки и ценни, включително и първото му издание. Имаше и някои чуждестранни издания. Много приятно ми стана да видя и българско такова от 90-те години, ако не се лъжа, превод на Валери Петров.
Зад къщата е разположена просторна красива градина. Мрачното време обаче не позволи да направя кой знае какви снимки.
Преди да минем към третия обект, решихме да видим църквата "Света троица", където е погребан Шекспир. Обаче се оказа, че точно тогава започва сватбено тържество и църквата ще е затворена за посетители докато трае то. Та си минахме към третия обект - Hall's croft, което не съм сигурен как точно трябва да се преведе. Тук са живели дъщерята на Шекспир и д-р Хол преди смъртта на Шекспир. Д-р Хол е бил уважаван и способен лекар, когото почитали не само в Стратфорд. Това е и причината в къщата да има и повечко предмети и обяснения, свързани с медицината по онова време и за връзките на Хол с други прочути медици от онова време.
Хайде пак към църквата. Сватбената церемония щеше да свърши всеки момент. Имаше обаче време да обиколим двора на църквата, която е точно на брега на реката.
И ние си мислехме да се качим на една такава ладийка като на снимката горе, та да видим града от реката, ама късно се сетихме. Заради времето приключваха по-рано и последния курс го изгледахме от брега.Пред входа на църквата вече се бяха скупчили доста чакащи. И ние се лепнахме да гледаме сеир. Най-сетне сватбарите излезнаха, съпровождани от весел камбанен звън и дебнени от множество папараци, към които не можах да устоя да се присъединя и аз. Не всеки ден можеш да снимаш английска сватба все пак. :-) Малчуганите ме изкефиха най-много. :-)
Най-после в самата църква. Големичка. Тук, освен Уилям Шекспир, са погребани и голяма част от роднините му - жена му, голямата му дъщеря, д-р Хол, Наш - и то вътре, пред олтара. Но не защото са смятали поета за светец едва ли не, а защото той си е платил предсмъртно, и то солидна сума, ако не се лъжа. И за да е сигурен, че никой няма да го скверни в последното му място, е заръчал да издълбаят доста остри думи в камъка, който по-късно му станал надгробен.
Човечецът, който събираше входната такса за посещение на олтара и гроба на поета, ме попита откъде съм. Казах му и той се обърна и се разрови из едни бумаги, извади едно листче и ми го подаде. Я, чудо! Пътеводител на църквата на български! Наистина бях много приятно изненадан.
Около гроба беше голяма суета. Снимки, чудесии... И аз не останах по-назад. :-) Ама хората са го направили с удобства - на метър преди гроба има 1-2 стъпала, там са сложили оградка и под нея червена постелка, където хората могат да седнат и да се снимат. Имаше също и купел за кръщения и навярно в него е бил кръстен и самият Шекспир. Имаше и копия от регистрите за раждане и смърт, където присъстваше името на Шекспир на латински - Guiliamus. Датата на раждане не се знае със 100% сигурност, но се счита, че е 23 април. Та тази седмица станаха вече 444 години от рождението му.
За Бога, друже, да не пожелаеш
прахта, що тук лежи, да изкопаеш.
Блажен да бъде всеки, кой тоя камък пощади,
проклет да бъде оня, кой костите ми оскверни.
/превод: аз :-)/
Стъклописите в църквата са доста впечатляващи и красиви и не усещаш кога ръката е насочила фотоапарат към тях. :-)
В северната част на църквата има гробница на Хю Клоптън и хора от семейството му. Хю Клоптън, някогашен кмет на Лондон, бил голям благодетел на Стратфорд. Той дарил на градчето каменния мост над река Ейвън, който се използва и до ден днешен и носи неговото име.
Докато съм се суетял със снимането, другите са си обрали крушите. Ми нормално, аз се бавих поне половин час, да не е и повече. Направих втори тур до информационния център, пак си купих туй-онуй. :-) И реших аджеба да видя как е от другата страна на реката. Ми не е зле. :-) Лошото е, че вече наистина времето се скапваше съвсем, почваше да вали и не можах да се насладя на хубавия парк и на многото лебеди и патици в реката. Освен това част от алеите бяха затворени за освежаване. Същото е и с единия от театрите - Royal Shakespeare theatre. Другите са Swan theatre, и The Courtyard theatre. Има и още неща, които са интересни за посещение. Например още два имота, пряко свързани с Шекспир - на майка му и на жена му, но те са малко извън града.
Обаче за един ден - толкова. Доволен бях в крайна сметка. Не е зле като за човек, който от Шекспир е чел само Хамлет в училище и има откъслечни спомени от него. :-P Но няма страшно - купих си сонетите му в оригинал, та да наваксам. :-) Малко английският е старинен, но не е болка за умиране. :-)
1 коментар:
Марко, нямаш ли връзки в TV - канала "History"?:-)))
Продай им го скъпо!
Публикуване на коментар