Естествено, че и аз отидох да видя какво ще да е това нещо. :-P
Цялата дъндъния се разиграва в три купола, нещо като шатри, ама не съвсем. Ето горе-долу как изглеждат:
Имат някакъв футуристичен вид май... :-)Ще спомена нещата, които ми направиха по-голямо впечатление.
В първата шатра (синята) имаше маса, на която бяха дадени макети на някои молекули като етанол, кофеин, парацетамол, хареса ми и макета, показващ как става прихващането на определени молекули към молекулата на белтък. Имаше и възможност човек да си поиграе да сглоби такава "молекула", че да може да пасне на белтъка. Който си спомня принципа ключ-ключалка, лесно ще разбере за какво става дума. :-)
На съседната маса имаше макети на нанотопки - кухи затворени молекули, които са изградени от 6 по-малки молекули и могат да съхраняват в кухината си други по-малки молекули. Това може да се използва за лечение на рак. Всъщност не знам дали не го и използват вече. Как? Например могат да се вкарат вещества, които са отровни за клетката. Докато обаче са затворени в нанотопката, те не могат да проявят това свое действие. Номерът е, че pH на раковата 
клетка е малко по-ниско от това на нормалната. При pH на нормалната клетка нанотопката си остава цяла и отровата е в безопасна близост. :-) Попадне ли в ракова клетка обаче, по-ниското pH е причина нанотопката да се разпадне на шестте съставящи я молекули и така се освобождава отровата, която вижда сметката на туморната клетка.
При един монитор пък един усмихнат момък обясняваше пак за убиване на ракови клетки, само че с отровни вещества, съдържащи се в биосъвместими наночастици, за които раковите клетки имат много повече рецептори от нормалните клетки и така отровата се натрупва предимно в тях. Той нямаше макети на молекули, а беше направил компютърна симулация, и то много добра. В една болнична стая се намира пациентът и лекарите трябва да го излекуват, понеже има рак на белия дроб. На екрана се появиха алвеолите, където се виждаше как кръвта циркулира в капилярите и разнася разни вещества. След цъкване на определено място се появи и въпросната отрова, обвита в дълги молекули, които не разбрах какви точно трябва да са. И работа на лекарите е да определят дозировката и да следят показателите на пациента. Инжектира малко от "лекарството" и се видя как то атакува предимно лошите кетки, но чат пат и някоя здрава пада жертва. Беше си като игра. Имаше статус за здравето на пациента и на раковите клетки и разни други параметри. Обаче докато обясняваше, пичът забрави да следи как се развиват нещата, още един тумор се появи и след малко пациентът умря.
В следващата шатра (бялата) имаше една маса под стъклен купол, въщху която имаше 7 топки, които трябваше да се наместят в 7 отворчета. Масата можеше да се накланя с ръце. Отчиташе се и време. Аз се справих за около 2 минути, но с помощта на "инструктора". Той беше доста добър. Целта на цялата заигравка беше да се наподоби междумолекулното разпознаване и самоорганизацията на молекули и да се покаже, че всъщност не е толкова лесно, колкото изглежда, но с тренировки може да се постигне напредък. Отзад имаше окачени презентации и снимки със сканиращ тунелен микроскоп на двумерни структури, образувани при самоорганизацията на два вида молекули, които структури представляват нещо като сито и в дупките на ситото могат да се съберат точно 7 молекули на фулерена C60, опаковани хексагонално, сиреч като пчелна пита. Това нещо би могло да намери приложение в молекулната електроника.Имаше и някакъв болид като от формула 1, снабден с монитор, където човек можеше да се пробва да покара малко на симулатора. Мен обаче нещо не ме влечеше и отидох в третата шатра (сивата).
Там течеше прожекция за нещата от ежедневието, които са продукт на нанотехнологиите - като iPod-ите, компютърните процесори, борба с рака, дрехи от материи, които не се цапат и мачкат, нови възможности за екологични енергийни източници и разни други, за които сега не се сещам.
Навсякъде раздаваха разни листовки. Голяма част бяха агитационни - младите хора да се запалят и да се запишат да учат нанонаука в някой от споменатите университети. Липсват кадри в природните науки. Между другото, прочетох прогноза, че до 2015 година в световен мащаб ще има нужда от 2 милиона нанотехнолози - изследователи, разработчици, производители и т.н.
Друга част от листовките обясняваха накратко кой какво прави, какви са им най-новите постижения, с какво са интересни и важни. Всъщност май всичко изброено по-горе са разработки, по които се работи в тези университети.
Имаше и "загадка" - раздаваха листове, на които имаше написани три варианта за отговор на 7 въпроса, и ако отговори човек правилно и на седемте, участва в томбола за iPod Nano. А самите въпроси бяха разположени на табла из първите две шатри, изписани с малки букви, та за целта към въпросника имаше и една малка лупичка. :-) А отговорите се криеха сред обясненията на същите тези табла. :-) И аз си пуснах листа да си пробвам късмета. :-) За мен най-любопитният въпрос беше как гущерите гекони се катерят по отвесни повърхности, че и по такива с обратен наклон, например по тавана, без да падат. Даже да тежаха 200 пъти повече, пак не биха паднали. Не го знаех, преди да прочета. Някой да е по-добре от мен в това отношение? :-P
Други НаноФакти от брошурките: Ноктите на ръцете на човек растат с 1 nm за секунда, което е 0,6 mm за седмица; Ако подредите 80000 наночастици в редица (ама не уточняват колко големи наночастици, хитрягите), дължината на редицата ще е колкото дебелината на човешки косъм; Ако чайка кацне на самолетоносач, той ще потъне с 1 nm; Зрънце пясък на плажа се разтваря за 34 милиона години, нанометрово кристалче пясък би се разтворило за 1 секунда; Бълхата е с размер 1 милион nm. :-)
Зарибени ли сте вече? ;-P
Колеги от лаба, дайте и ние да направим едно такова шоу! ;-P
Пак извадих късмет - докато обикалях вътре, отвън се изля сериозен дъжд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар