Та на 3-ти и 4-ти май поех към най-стилния град в света според скорошна класация.
Преди две години вече бях ходил до Лондон за ден-два. Сега пак за толкова... То не може всичко наведнъж все пак. :-)
Предишната вечер един колега празнуваше защитата на дисертацията си, та поради тая причина успях да спя само 2 часа и половина - автобусът ми беше в ранни зори. Трябваше да стана в 4:30 и към 5 и нещо да хвана първия градски за към Broadmarsh bus station. Като се налага, събуждането може да е и лесно. :-) Слава Богу, успях да хвана въпросния автобус и пристигнах навреме в центъра. Пътят за автогарата минава през търговския център Broadmarsh, където има автоматични врати. Наближавайки, в ума ми се прокрадна тревожната мисъл, че толкова рано може и да е затворено и да трябва да обикалям... Усетих, че съм започнал да се побританчвам, когато след като вратите се отвориха, макар и наум, съвсем ясно и отчетливо казах "Thank you!" :-)))
Както и да е, хванах си рейса благополучно, даже бях сред първите чакащи. Уж смятах да поспя вътре, но нещо не се получи...
Имах късмет с времето в Лондон! Слънчево, топличко - приказка.
Първото нещо, което посетих този път, беше Бъкингамския дворец, и по-точно площада пред него. Понащраках една купчина снимки, помолих едни немци да ме щракнат и мен, после се щракнах и сам и отидох да се разходя из намиращия се наблизо Сейнт Джеймсис Парк, докато чакам да стане време за смяна на пазачите на двореца. Това ми е сефтето на този парк и останах очарован. Не е особено голям, но е страхотно красив, има езеро, алеи с цветя, щъкат всякакви птици, гризачи, двукраки от цял свят им се любуват...
Ето че наближи и часът за смяна на стражите. Почна се от около 10:30 в двора на сграда, съседна на двореца, и към 11 церемонията премина краткото разстояние до двореца пред погледа на стотици, ако не хиляди, зяпачи и щракачи. Освен прословутите колеги с червени мундири и големи черни гугли, на двора отстрани се бяха изтъпанчили и наблюдаваха отблизо някакви други униформени типове, които приличаха на араби.
Успях да се преборя за място пред оградата за няколко фотоса. После беше голяма гюрултия по пътя, а пред самия дворец вече нямах големи шансове да се докопам до хубаво място.
Следваща дестинация - Уестминстърското абатство. Цената на билетчето не е никак ниска - 10 лири, но пък не всеки ден се влиза там.Имам чувството, че това абатство с успех може да се нарича и Уестминстърска гробница. Там са погребани сума ти хора, със сигурност стотици. Разни крале и кралици, лордове, пълководци, учени... и един незнаен воин. Над гробовете на кралете и кралиците има издигнати техни статуи в легнало положение и със скръстени ръце, готови да поемат пътя към небесното царство. Други пък представят умрелия лежащ и над него негови близки скърбят. Впечатляващо е наистина! Някои от умрелите са положени в странични помещения на криволичещите коридори, други пък са положени под самите коридори. От имената, които си спомням, че видях, са ми познати само Чарлз Дарвин, Джеймс Уат, и Исак Нютон. Към момента, в който пиша това, информацията за Уестминстърското абатство в Уикипедия, линк към която има по-горе, съдържа погрешната информация, че гробът на Шекспир също е в абатството. При мен обаче тоя номер вече не може да мине. ;-)))
Докато се разхождах вътре, покрай мен мина малка група българи, вероятно семейство или приятели. По-късно отвън пред абатството видях още българи.
Снимането в абатството е забранено, но в двора му май не е, понеже всеки беше извадил оръжието и щракаше наляво-надясно. Та и аз се включих с няколко снимки.
От двора се отива и към осмоъгълното помещение за събрания на катедралния съвет (chapter house), където има интересни старинни плочки по пода, красиви цветни стъкла, голяма част от които са от 20-ти век заради разрушенията, причинени по време на световните войни. Малко преди chapter house се намира и най-старата все още съществуваща врата в Англия - от около 1050 г.
Преди да се излезе от абатството се минава покрай място, предназначено за поклонение. Точно по това време един монах много прилежно, без да бърза и с видимо удоволствие събираше някаква покривка от една дълга маса, после взе да приготвя някакви неща като съд за вода и не знам си още какво. Започна да звучи и хор. Беше наистина много приятно и успокояващо. Поседнах за около половин час да послушам и да ми отпочинат кокалите от дългото обикаляне. Точно пред мен беше гробницата на Нютон. А на излизане, съвсем преди изхода, беше гробът на незнаен войн от първата световна война, обграден с венец от цветя.
След това се повъртях малко около Биг Бен, няколко автоснимки, и се изтегнах на припек на една пейка на брега на Темза до Лондон ай. На това око така и не се качих. Опашката е изпитание за търпението на човек, към това да прибавим и цена 15-16 лири... Поколебах се за малко, но сравнително бързо се отказах. По едно време сред тълпата се появи някакъв екземпляр, кръстоска между върколак и доктор Злобюл, и примамваше народа да влезе в някаква къща или клуб на страха и ужасите.Наоколо щъкаха хора от къде ли не. Съвсем разбираемо. Обаче все пак не очаквах за около час да чуя поне 4-5 пъти българска реч. Имах чувството, че България се е преместила в Лондон.
След това се срещнахме с братовчедка ми Надя за около час, пийнахме по бира, ама не се снимахме, шматки със шматки. :-) Само тя ме снима докато се наслаждавам на пивото. Оставихме за следващия ден.
За следващия ден планът беше първо да се разходя до Гринуич с лодка по Темза. Времето този път беше облачно, като след обяд даже припръска леко, но кусури няма да му връзвам.
Първоначално се набутах на някакъв кораб-ресторант. :-) Усетих, че нещо не се вписвам в обстановката, ама нали човекът от персонала, дето ме упъти, каза че било точно зад него... Оказа се, че пак е зад него, ама леко съм объркал завоя. :-) Както и да е, качих се на един от клипърите, кръстосващи по Темза. Ако не се лъжа, до сега не съм се возил на плавателен съд, ако изключим веднъж с надуваема лодка в язовир Батак преди около 15 години и няколко пъти пъти с водно колело. :-) Ми... не е зле. :-)
Гринуич е доста красиво място, с голям парк и няколко музея - National Maritime Museum и този в Кралската обсерватория. Аз отидох обаче само до Кралската обсерватория, през която минава нулевия меридиан. Основна част от музея представлява експозиция с историята на изобретяването на съвременния часовник, или буквално преведено "пазител на времето". До сега не бях осъзнавал, че двете неща - астрономия и часовници - имат много общо помежду си, макар да се водя почитател на астрономията. :-) Свръзката е мореплаването. Горките моряци векове наред не са могли да се ориентират на каква географска дължина са, когато са в открито море. За ширината е лесно. Но за дължината им е трябвал уред, който да показва времето на мястото, откъдето са тръгнали, и по положението на звездите са можели да съдят за дължината. Обаче часовниците се влияели от клатушкането на корабите върху водата и давали големи отклонения. За това кралят обявил голяма награда за онзи, който изобрети пазител на времето. С тази задача се заел Джон Харисън, който в продължение на почти 30 години работил над проблема и създал 4 уреда (H1, H2, H3, H4), последният от които му донесъл наградата. Е, отначало се дърпали и не искали да му я дават, накарали го да направи отново H4, даже без да има пред себе си първоначалния вариант, за да докаже, че резултатът не е случайност. Направил го и му дали парите. Порадвал им се три години само, понеже починал. Каква жертва, какъв малшанс...
Самият музей и особено залата с четирите H е доста хай-тек. Всичко, което разказах току-що, може да се прочете на една маса, която е нещо като тач-скрийн, само дето образът се прожектира върху нея с мултимедиен прожектор. Там си сърфираш из менютата и избираш какво да прочетеш.
Отвън пък на една полянка някаква жена правеше театро, а наоколо имаше насядали десетина-двайсет души. Май се представяше за щерка на Харисън, доколкото чух, но не се застоях да я гледам. И без това доста време убих.
Естествено, щракнах се и върху прословутия меридиан, т.е. помолих да ме щракнат. И там се беше извила една опашка, но поне всичко беше безплатно. Е, освен сувенирите в магазинчето. :-)
Може би вече ще се приеме като изненада, ако кажа, че не съм срещнал българи в Гринуич. Ами... всъщност срещнах... поне 7-8. :-) Това затвърди впечатлението ми, че БГ се изнася към Англия със страшна сила. :-)
Планът за след това беше пак да се видя с Надя, но нещо се разминахме... Надя, съжалявам за забавянето в Гринуич!Помотах се още малко и приключих със забележителностите. Друг път повече. :-)
Благодарности за Мили и Питър за подслона!!!
