Пещерата Постойна (Postojnska jama)

След посещението до Шкоцянската пещера се амбицирах да посетя и другата известна словенска пещера - Постойна, намираща се също в платото Крас. Намира се на около 50 км от Любляна и на около 35 км от Триест. Тя дори е по-голяма и по-известна от Шкоцянската. За Постойна бях чувал и преди, докато Шкоцян беше нещо съвсем ново за мен. Общата дължина на галериите на Постойнската пещера е 20 километра - най-голямата в Словения. Освен това маршрутът, който е отворен за туристи, е 5,3 километра, по което Постойна държи първото място в света. Та реших и аз да се наредя в калабалъка и да видя какво пък толкова й харесват. :-)

Направих проучване как е най-добре да стигна до там и изборът ми се спря на влак. По направлението Любляна-Постойна минават сравнително често влакове, понеже Постойна се намира на линията за Копер - пристанищен град в Словения и, според информациите, които чух тук, най-голямото пристанище на Адриатическо море от известно време насам.
Взех си билет отиване и връщане и това ми струваше по-малко, отколкото очаквах - 8,60. По принцип влакът в Словения е по-евтиният начин за придвижване, подобно на България. Обаче пътниците са доста малко. Оказва се, че поради малките разстояния в Словения, невисоките цени на бензин и дизел, и защото влаковете и автобусите доста обикалят, преди да те откарат накъдето си тръгнал, хората предпочитат да пътуват със собствените си автомобили.
Иначе самите вагони са прилични, доста подобни на по-новите такива у нас, дошли втора ръка от Германия. Поне такова беше положението във влака, в който аз пътувах.
Тръгнах сутринта, за да имам достатъчно време да хвана влизането в пещерата в 12 ч. Зимно време другите часове са 10 и 15 - едното прекалено рано, другото твърде късно за мен. На отиване освен мен в купето за 6 души имаше и едно момиче и една по-възрастна жена.

По време на пътуването единственото нещо, което правех, бе да зяпам през прозореца. Този път времето беше слънчево и ясно, макар и студено. Най-после да мога да видя нещо, намиращо се на повече от няколкостотин метра. След малко по-малко от час влакът стигна Постойна.
От Google Земя знаех къде горе-долу се намира пещерата. Противно на информацията, която присъства към днешна дата в българската Уикипедия, пещерата се намира на около 1,5 километра от Постойна, от гарата се стига за не повече от половин час бавно ходене. Самата Постойна е малък град, около 15 хиляди жители, и в него няма кой знае какво да се гледа, особено в неделя. Даже туристическият информационен център беше затворен.
Лесно намерих пътя, освен това си има и табели. Още в самото начало, на една безлюдна уличка (те всички през този ден бяха такива) видях паркирал автомобил с благоевградска регистрация. :-) Не спим, не спим... :-) Стигнах до пещерата повече от час преди времето за вход и убих времето в разглеждане на едно магазинче и предимно в двоумене какво точно да посетя. От предния ден се бях подготвил за цените от сайта на компанията Turizem Kras, която се грижи за привличане на туристи в пещерата и региона. Така и не бях решил още обаче. Освен посещение в пещерата за 20 евро, се предлага и посещение в намиращия се точно до нея (и всъщност част от нея) вивариум, в който би трябвало да мога да разгледам различни видове пещерни животни. Такова нещо не бях виждал до сега и ми се струваше интересно. Цена - 6 евро, а ако е в комплект с пещерата, сумата е 25. Другата забележителност наблизо е Predjamski grad или Предпещерният замък, който обаче е на 9 километра на север. Чудех се дали да не се опъна пеша до там, понеже транспорт нямаше (освен такси) и после да се върна за посещението на пещерата в 3 часа. Там освен замък, по името му си личи, че има и пещера. Тя обаче е затворена за посещения от октомври до април. Здравият разум надделя и не хукнах да правя щуротии. Взех комбинацията пещера-вивариум.
А опашката за билети ставаше все по-голяма и по-голяма. Да не повярва човек! Покрай мен се носеше реч на словенски, английски, италиански... даже ми се стори, че чух и българска някъде.
До касите имаше и пилони със сума ти знамена на различни държави. Нашето, уви, така и не го открих сред тях.
Друго неприятно нещо, което забелязах до касите, беше уведомлението на няколко езика, че снимането в пещерата е забранено. Тюх! И тука ли! Какво да се прави, ще се съобразявам...






Стана време да се влиза в пещерата. Очите ми направо се уплашиха - сега опашката беше още по-голяма. А самият вход на пещерата изглеждаше като че ли ще влизаме в някакво учреждение, или може би театър. Два етажа, красиви арки, над тях скулптура с годината на построяването. Под годината изваяно човешко лице, върху което има шлем, наподобяващ крила на прилеп. Под най-горния етаж голям надпис "Immensus ad antrum aditus". По-късно разбрах, че това трябва да значи "Влез, пътнико, в тази необятност". Отстрани в скалите сложена плоча с надпис "Вход" на шест езика - словенски, още някакъв славянски (най-вероятно сръбски), италиански, немски, английски, френски. А над самата входна врата същият надпис информира посетителите само на четири езика, без сръбския и английския.
След прекрачване на прага се озовахме в някакво антре, където вече започнах да имам чувството, че съм на някаква гара или в метро, заради часовника на стената, който показваше и датата, и изумително много прилича на часовниците на гарата в София, а даже още повече на тези в НДК.




След това един по един прекрачвахме друга врата и всеки биваше изненадван от една светкавица като от фотоапарат, само дето фотоапарат нямаше. Само няколко метра по-нататък обаче всеки биваше документиран от фотограф как влиза. Явно първата светкавица е за предотвратяване на ефекта "червени очи". :-)
След което чувството, че съм в метро, почти напълно взе да доминира, понеже стигнах релсите на влакчето, с което започва (и завършва) посещението в Постойнската пещера. Положени са още през 19-ти век. Наличието му се обуславя от факта, че пещерата в голяма част е хоризонтална, без почти никаква денивелация. Над тунела, в който щяхме да влезем малко след потеглянето, имаше същият часовник като в антрето. А на стените покрай влакчето, както си му е редът, имаше рекламни пана. Сякаш съвсем скоро щях да се отправя към Опълченска, да речем. :-) Е, само дето мащабите са по-малки от едно истинско метро. Снимки от тази картинка обаче нямам, понеже не посмях да се изцепя, изваждайки фотоапарата, въпреки че още не бяхме в пещерата.
На задната страна на всяка облегалка има надпис с определен цвят и определен номер, приканващ всеки да запомни цвета и номера, за да може по-лесно да си намери снимката като излиза. Ясно. Значи и тука те дебнат и те щракват, без да усетиш, за да те изкушат да поолекнеш още.

Влакчето потегли. Изживяването е вълнуващо. :-) Наоколо се заредиха всякакви чудесии - кули, стълбове, завеси с най-фина изработка... В началото, съвсем близо до входа, всичко беше до голяма степен черно, очевидно заради огньове, палени от обитатели още от предписмени времена. След няколко минути наближихме спирката, откъдето обиколката трябваше да продължим пеша. И с учудване видях, че жената, седяща точно пред мен, си извади видеокамерата и започна да снима. Само секунди по-късно, точно преди да спрем, видях сред вече чакащите, навярно пристигнали с по-ранен влак хора, още няколко души да размахват фотоапарати и да ги използват по предназначение. Че даже някои и светкавици мятаха. Те ти, булка, Спасовден! Хмм... Значи явно тая забрана, дето я четох на касите, има същата функция като бостанското плашило - всеки, който е наясно с факта, че това е просто плашило, може на воля да си папка всякакви вкусотии. Я чакай аз да разтегна и моя обектив! В началото гледах да не се мяркам много-много пред погледа на екскурзоводите, някак неудобно се чувствах все пак. Но май никой друг не изпитваше такива терзания, затова се поуспокоих. И се започна едно снимане... А да се снима има какво! То добре, че апаратът ми позволява снимане с висока светлочувствителност, иначе щях да направя хубави мазаници.

Още в началото направи впечатление размерът на залите. Като гледаш колко народ се е скупчил и не вярваш, че си под земята. Е, по обем на залите Постойна не може да се мери с Шкоцян. Но все пак е голяма!
Малко по-нататък от спирката, в едно от разширенията, е мястото за събиране на различните групи по езиков принцип, като мястото на всяка е обозначено със светеща табелка - словенски, английски, италиански и немски. До всяка табелка имаше значителен брой хора. Аз се ситуирах в английската група, макар че ако имаше китайска, можеше и в нея да се изтипосам. ;-P Групите се заредиха една по една, за да не си пречат по пътя. Тук вече пещерата не беше хоризонтална, а имаше изкачвания и спускания. Нашият екскурзовод ни обясни, че пещерата всъщност е на две нива, издялани от реката Пивка, която сега тече в долното ниво и ние ще я видим чак на изхода/входа.





Тръгнахме надолу по една виеща се като змия пътека и стигнахме до един мост. Нарича се Руския мост, защото е строен от руски затворници по времето на втората световна война. Отдолу пропаст, но сравнително плитка и не много широка. Дълго време не се е знаело какво има от другата страна, докато едва в по-ново време, 20-ти век, ако не се лъжа, била намерена една пукнатина и през нея било достигнато ново разклонение, което нарекли Лепа яма. Епа верно си е лепа! Формите тук наистина някак по-различни от другите, по-красиви, по-бели. В нея има и зала, в която човек лесно може да огладнее - стаята на спагетите, наречена така заради характерната форма на сталактитите, висящи като спагети от тавана. Лепа яма е била без изход, но са направили изкуствен тунел. Точно преди него екскурзоводът пита дали до сега ни харесва. Няколко души отговориха утвърдително. Що за въпрос, то си беше ясно, че ни харесва. После продължи с шегичката, че сега сме били точно на средата на маршрута и, ако не ни харесвало, можело да се върнем обратно. :-D Майтапчия! След като се мине през тунела, се достига до участък, който след малко извежда под Руския мост - направили сме спирално движение.
На няколко пъти минавахме през участъци, в които са ставали и вероятно ще стават срутвания. Там сталактити и сталагмити почти липсват.
Малко след Руския мост стигнахме до символа на Постойнската пещера - сталагмит, наречен Брилянтът.











По едно време покрай мен чух българска реч. И тука не бях единственият българин! Мъж и жена, може би малко по-възрастни от мен, бяха точно на 2-3 метра от мен, когато ги усетих. Тъкмо се чудех дали да не ги заговоря и стигнахме до мястото, където приключваше обиколката - концертната зала. Тук гидът ни каза да се поразшетаме, да поразгледаме, и се разделихме по живо по здраво. Всеки хукна нанякъде и така и не заприказвах сънародниците.
От името на залата става ясно за какво се използва. Тук наистина са се провеждали концерти. Това е най-голямата зала в пещерата. В този ден в тази зала нямаше концерт, а нещо далеч по-древно и примитивно. Скелет на динозавър. Като го видях, се сетих, че бях виждал в Любляна реклама на билборд, че ще има нещо с динозаври в Постойна. Но го бях забравил. Оказа се, че посещението ми съвпада със събитието. Това вероятно обяснява и наистина големия брой посетители. Чуваха се някакви звуци, съответстващи на природата на гигантското създание, сякаш си в Джурасик парк. Картинката допълваха светлини със сменящи се цветове. Сума ти малчугани се бяха струпали около скелета и се дивяха. Полюбувах се и аз за малко, колкото да щракна някой кадър.
Освен това в тази зала има и магазин за сувенири. Не стига този отвън, ами и в самата пещера!
Насочих се към влакчето. Май бях сред последните излизащи. Обаче и след мен никнеха хора, сякаш са се крили някъде. Или пък концертната зала е толкова голяма, че нямаш реална представа за количеството народ. Като се събраха достатъчно хора, потеглихме. Пътуването с него завърши на малко по-различно място, отколкото започна, може би на около 50-тина метра встрани, като няма пряка видимост между двете места. Тук река Пивка влиза под земята.





На изхода бяха окачени купища снимки - от влизането в "метрото" и от пътуването с влакчето. Хитреци!

Беше време за вивариума. Точно до сами я вход посетителите посреща скелет на пещерна мечка. Първо в пристройка преди да се влезе в тази част от пещерата, предлагаха прожекция на филм за историята на региона Крас, как са се формирали всичките тия варовици и дупките в тях, на които така се дивим. Предлагаха слушалки със звук на английски за тези, на които словенският не им е силна страна, сиреч за мен. Филмът не беше много дълъг, но беше интересен. Започваха разглеждането още от Пангея, мина се през Лавразия и Гондвана, бурните процеси в района на днешното Средиземно море и образуването на варовика на морското дъно, който по-късно бил изнесен на сухо. И ей го на днешен Крас с пещерната мечка (изчезнала вече) и многообразието от други животни! Пещерната система на Постойна в тандем с тази на Планина (намиращо се наблизо селище) държи първото място в света по брой на видовете животни, живеещи вътре - 84 вида! Подгласникът е с цели 24 вида по-малко. В топ 10 присъстват 4 пещери в Словения, а в топ 20 се включва и пети словенски представител.
След края на прожекцията беше ред на самия вивариум. Даваха на всеки посетител фенерче, понеже светлината вътре не беше достатъчна, за да се видят всички твари, огромната част от които са миниатюрни. Интересно е да се види и това и не съжалих, че се охарчих с 5 евра отгоре. Гадинките бяха разположени в нещо като аквариуми и до всеки имаше табла с информация за съответния вид. Имаше разни охлювчета, паячета, мекотели. И почти всичко това без никаква пигментация - нещо ненужно под земята. Най-впечатляващ обаче си е Proteus anguinus - земноводно, наподобяващо гущер и змия, дълго около 20-30 см. Няма очи, но има някакви израстъци там, където трябва да са ушите, и наподобяващи израстъците по гърба на Годзила. Няма очи, но като светнах с фенерчето там, където някога на предшествениците му са се разполагали такива, иначе стоящото неподвижно животинче помръдна леко, сякаш беше усетило нещо, което никога не беше усещало, някакъв смътен отдавна забравен спомен го беше навестил.
В заличката с животните има и още едно нещо, което привлича вниманието - надписите по стените. В миналото при посещенията на пещерата хората с удоволствие оставяли подписа си, за да го увековечат. Най-старият, който се разчита днес, е от 1213 г. По-старите вече не се четат поради натрупване на нов варовик върху им. Днес вече е забранено да се драска по стените, защото се смята, че така пещерата може да бъде увредена.


Освен това за посетителите на вивариума се полагаше и една брошурка с интересна информация както за животните, така и за образуването на пещерата.
Същият гид, който водеше английската група в пещерата, беше се ситуирал на информацията на вивариума и ми съдейства за намирането на инфо кога има влакове за Любляна. Благодарих му и се запътих към гарата. По пътя щракнах още някой друг кадър.




Влакът дойде с 1-2 минути закъснение. Успях да си намеря съвсем празно купе. Това потвърждаваше информацията, че словенците не ползват много-много обществен транспорт за междуселищни пътувания. И ми даде възможност да си се дивя на гледките от прозореца и да си развявам апарата през прозореца. :-)




Е, двете най-забележителни пещери в Словения вече са отметнати. :-)
Постойна може би е по-популярна заради това, че е най-голямата в Словения пещера, че вътре е единственото метро в Словения :-), че наблизо има и замък, под който също има пещера, навярно трябва да се споменат и усилията на Turizem Kras да направи пещерата възможно най-атрактивна, макар че може би прекалено се заиграват. Въпрос на гледна точка. Разбира се, не може да се отрече, че пещерата е красива. Сякаш е създадена, за да бъда показвана. Богатата фауна също е нещо уникално и вивариумът е съвсем на място, иначе обикновеният посетител не би разбрал нищо от тези над 80 вида животни. Ако трябва да съм честен, красивите пещери по света са много. Именно фауната според мен отличава Постойна. И влакът... и той също.
Докато Шкоцянската пещера е по-дива, по-първична, необуздана (иска ми се да е вярно и определението необуздаема). Залите на Постойна бледнеят пред пространствата в Шкоцян. В допълнение на това са Мала и Велика долина отвън. А особено пък ако човек не си пада по навалицата, тази пещера става още по-привлекателна.
Понеже не са много далеч една от друга, най-добре е човек да ги види и двете. :-)

Още снимки може да видите тук.